Инвестиционни продукти

Човек, който притежава акции от фирма, е собственик на част от фирмата. За дребните инвеститори най-достъпни са публичните компании, които се търгуват на фондовите борси. Всеки може да си купи акции на БТК, „Софарма“, „Албена“ или някоя от другите компании, регистрирани на Българската фондова борса (БФБ). Нищо не пречи на човек да стане акционер и в някоя голяма публична компания от световна величина от типа на „Майкрософт“, „Макдоналдс“, „Гугъл“ или „Дженерал мотърс“. За разлика от облигациите доходността от акции не е стабилна. Тя се получава под формата на дивидент (разпределяне на печалбата) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба). В България дивидентите се облагат със 7% данък, а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Цените на акциите отразяват стойността на самата компания, качеството и доверието в нейния мениджмънт и бъдещите очаквания. Влияние оказват и много други фактори - състоянието на икономиката като цяло, развитието на отрасъла, в който действа компанията, конкуренцията и т.н. При инвестициите в акции рискът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна квота. Някои компании разпределят редовно дивиденти, а други реинвестират печалбата. Това се решава от общото събрание на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла дивиденти. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за инвеститорите. Тези компании се подчиняват на специфично законодателство, което ги задължава да публикуват финансовите си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично. До известна степен това се отнася и за някои български публични дружества.

В по-големите и развити страни фондовата борса е огледало на икономиката - когато благосъстоянието на обществото се увеличава, а фирмите реализират големи печалби, цените на акциите им се покачват. Обратно, когато икономиката е в спад или застой, песимизмът завладява пазарите и акциите като цяло са в застой или спад. Затова в такива моменти инвеститорите предпочитат облигациите. На фондовите пазари се търгуват акции на най-различни компании - стабилни, рискови, печеливши и губещи. По правило цените на акциите се променят по-често и по-рязко, отколкото на облигациите. В дългосрочен план обаче те могат да носят много по-висока доходност ако изборът на акции в портфейла е добър. На БФБ са регистрирани около 350 публични компании, но с акциите на много от тях почти не се извършват сделки. Акциите на повечето големи български компании не се търгуват на борсата. Въпреки това 2004 и 2005 г. като цяло бяха успешни за инвеститорите в акции. Индексите SOFIX и BG 40 (виж карето) се повишиха с над 30% годишно, а отделни акции се повишиха със стотици проценти. Въпреки това някои инвеститори, които са се включили на високите цени преди неколкомесечния спад, започнал през март 2005 г., вероятно още са на загуба. Ако човек има желание да инвестира в акции, но няма необходимите познания или време да проучва и оценява компаниите, за да направи добър избор, е препоръчително да не прави сам портфейл, а да вложи парите си във фонд, който инвестира в акции. Онези, които се смятат за достатъчно подготвени да поемат риска на самостоятелната игра, могат да търгуват, след като сключат договор с инвестиционен посредник. За всеки е достъпна и платформата за онлайн търговия COBOS. Чрез нея човек може да следи котировки в реално време и с едно кликване на мишката да купува и продава ценни книжа. Таксата за COBOS е 72 лв. на година, но някои инвестиционни посредници предлагат платформата безплатно. Информация за публичните компании може да се намери в икономическите медии, сайтовете на самите дружества (ако имат такива), специализирани сайтове с финансова насоченост и не на последно място сайтовете на БФБ и КФН.

Фондови индекси

Измерителите, които дават обобщена представа за пазарите на акции, са индексите, отразяващи цените на акциите на групи компании, селектирани по определени критерии. Най-популярните индекси в САЩ например са Dow Jones Industrial Average (DJIA) и S&P 500. Първият обединява най-големите и качествени компании (така наречените сини чипове - blue chips), които се търгуват на Нюйоркската фондова борса. В индекса са включени 30 познати на целия свят компании като „Майкрософт“, „Боинг“, „Дженерал електрик“, Макдоналдс“, „Кока-Кола“. S&P 500 включва 500 компании, които дават обща картина за пазара. Индексът се изчислява от 1950 г. насам. За цялата си история само веднъж е бил на загуба за 5-годишен период и никога не е бил на загуба за период от 10 години. Измерителите на БФБ са индексите SOFIX и BG40. Първият обединява 12 компании, нарочени за българските сини чипове. Според мнозина анализатори обаче SOFIX не е представителен за пазара. BG 40 обхваща 40-те най-ликвидни дружества. Заради по-широката си база той се смята за по-представителен.

Ако човек прави вноски по лична сметка (партида) в частен пенсионен фонд, той ще си осигури допълнителна частна пенсия, която може да е пожизнена или срочна. Той може да изтегли и наведнъж натрупаната през годините сума. Размерът на пенсията зависи от количеството на заделените пари и дохода, който пенсионноосигурителното дружество е постигнало от инвестирането на парите. Доходът от инвестиции не е предварително известен. Той зависи от движенията на финансовите пазари, от професионализма на екипа, който взема инвестиционните решения и от законовите възможности за поемане на риск. Кодексът за социално осигуряване ограничава възможностите на пенсионните компании да инвестират в относително рискови инструменти. Тези ограничения гарантират високо ниво на сигурност за парите в пенсионните фондове, което обаче се отразява и в сравнително ниската доходност. Очаква се в скоро време ограниченията да бъдат частично либерализирани.

С известни условности може да се каже, че с вноска в пенсионен фонд човек инвестира в портфейл със следната структура (виж графиката).

Така са разпределени парите, натрупани общо в осемте частни доброволни пенсионни фонда. Разбира се, портфейлите на отделните фондове се различават. При избора на доброволен пенсионен фонд е важно човек да се информира какви такси и удръжки събира пенсионната компания. За разлика от пенсионното осигуряване при спестовните животозастраховки спестителят не само инвестира, но си осигурява и застрахователна защита. Ако човек преживее злополука и остане нетрудоспособен, той ще получи обезщетение (в зависимост от степента на загуба на трудоспособност), което може да надхвърли направените до този момент вноски. При смърт застрахователната компания изплаща на бенефициентите (в чиято полза е застраховката) цялото обезщетение, определено в полицата. При доброволното пенсионно осигуряване човек (или неговите наследници) разполага само със сумата, която се е натрупала по личната му партида. В случай че пенсията е доживотна, той може да получи и повече, ако преживее повече години. За сметка на това застраховките живот са неликвидни и усложнени. При повечето застрахователни компании, за да се прекрати един 10-годишен застрахователен договор, трябва да минат поне две години (или една година, ако полицата е за по-кратък период), не се възстановяват всичките пари, които застрахованият е внесъл, а за сумите, които могат да се теглят, има график, който зависи от възраст, здравословно състояние и още куп неща. Според сега действащите данъчни закони вноските в частен пенсионен фонд и по застраховки живот са освободени от данъци, ако поотделно не надвишават 10% от облагаемия доход. Ако например човек получава заплата 1000 лв. (след удържане на задължителните осигуровки), той ще може да внесе 100 лв. в частен пенсионен фонд и 100 лв. по застраховка живот, върху които няма да дължи данък. Получаваните пенсии обаче се облагат по таблицата за облагане на доходите на физическите лица с изключение на онази част от тях, която съответства на вноските, за които не е ползвана данъчна преференция. Рентите по застраховки живот се облагат с 12%. Предсрочно получените пари (преди изтичане на осигурителния или животозастрахователния договор) също се облагат с данък от 12%. Ползвайки инвестиционните продукти, които се предлагат на финансовите пазари, човек непряко влага пари в депозити, акции, облигации и недвижими имоти. Това, което обединява различните схеми за инвестиране, е, че спестителите поверяват парите си на финансови компании, които да ги инвестират вместо тях срещу договорено възнаграждение (такси, комисиони).

Взаимните фондове събират парите на спестителите и ги инвестират колективно в акции, облигации и банкови депозити. Имуществото на един взаимен фонд е отделено от имуществото на управляващото дружество, което организира фонда и чиито мениджъри вземат инвестиционните решения. Взаимните фондове са подходящи за хора, на които им е трудно да търгуват самостоятелно поради липса на време, познания или достатъчно пари. С покупката на дял или акция от взаимен фонд инвеститорът си купува част от готов инвестиционен портфейл. Когато стойността на портфейла се повишава, се повишават и цените на акциите на фонда, откъдето идва и печалбата за инвеститора. Според действащите данъчни закони в България тази печалба е необлагаема.

В страната се предлагат акции/дялове на повече от 15 взаимни фонда. Отделно има още близо 10 лицензирани фонда, които се очаква в най-скоро време да започнат да предлагат дялове. Предлагат се и дялове на чуждестранни фондове като Pioneer (в офисите на Булбанк) и Capital Finance (в офисите на HVB „Банк Биохим“), а в най-скоро време и на австрийското управляващо дружество от групата на Райфайзенбанк. Колко струва портфейлът на всеки фонд (нетна стойност на активите общо и на една акция/дял) се обявява всеки ден или няколко пъти в седмицата на сайта на БФБ и в няколко ежедневника. Заедно с тях се обявяват и курс продава (емисионна стойност) и курс купува (цена на обратно изкупуване), по които управляващите дружества са длъжни през всеки работен ден да продават или изкупуват дялове/акции от желаещите. Разликата между двете цени представлява така наречените разходи за емитиране и обратно изкупуване - определен процент, който се добавя или изважда от стойността на една акция при тяхното формиране. Другите разходи са свързани с функционирането на взаимния фонд - такса за управляващото дружество, за банка депозитар, реклама и други разходи, чиято обща сума не може да надвишава 5% годишно от парите, които управлява. Тези разходи се плащат за сметка на взаимния фонд и се отразяват пряко на стойността на портфейла. За разходите всеки може да се информира от проспектите на фондовете (достъпни на сайтовете на БФБ и КФН).

Инвеститорите могат да избират между фондове с консервативен, балансиран или рисков портфейл. Колко рисков е един фонд зависи от ограниченията, които управляващите дружества си поставят в своите проспекти. Някое управляващо дружество може да нарича управляван от него взаимен фонд балансиран, но в проспекта му да е предвидена възможност да вложи 90% от активите му в акции, което всъщност го прави агресивен. Консервативните фондове са подходящи за хора, които търсят сигурност, но разполагат със сравнително малко пари или не могат да се ориентират и се затрудняват да купят директно облигации. Агресивните фондове изменят стойността си по-динамично в сравнение с консервативните и балансираните. Те могат да носят по-висока доходност, когато пазарът на акции е в подем, но могат да бъдат и на загуба за периоди, в които пазарът е в застой или спад. През 2004-2005 г. доходността на повечето взаимни фондове в България (дори и консервативните) надхвърли лихвите по банковите депозити. Но това не е никаква гаранция за бъдеща доходност. Миналата година ръстът на цените на българските акции беше необичайно висок, а повишаването на лихвите в САЩ и Европа може да свали стойността на облигациите в портфейлите на консервативните фондове.

*Схемите за колективно инвестиране, които по света се наричат взаимни фондове, в България съществуват като инвестиционни дружества от отворен тип (които емитират акции) и договорни фондове (които емитират дялове). Разликата между двете е в правната и организационната им форма, но по икономическата си същност са едно и също нещо