Риск и управление на парите

Управленето на парите акцентира по презумпция винаги върху една основна цел - тяхното увеличаване. Финансовата теория поставя в основата на ефективното управление на парите идеята за тяхното самовъзпроизвеждане. С други думи казано - парите притежават способността, когато са инвестирани правилно, да нарастват във времето. 

Именно възможността на парите да носят нови пари за тяхните притежатели ги прави обект на постоянен инвестиционен интерес от страна на последните. Към момента основни възможни подходи за инвестиране и ефективно управление на парите са следните по-долу:

• инвестиране в реални активи;
• инвестиране във финансови активи;
• доходност от лихви по кредити и депозити /като по-специфични в дохода финансови активи/.

Независимо кой подход за инвестиране на наличните парични средства ще избере тяхния собственик, неговият избор винаги е свързан с поемането на конкретни рискове при управлението им, които произтичат от факта, че на практика процесът на "правене" на пари е обърнат винаги към бъдещ момент, т.е. изгодата от влагането на наличните в момента парични средства ще бъде извлечена едва в един конкретен бъдещ момент.

Нормално е, когато става въпрос за бъдещето, да отчетем обстоятелството, че реално то не може да бъде на 100% разгадано като действащи пазарни и други условия, свързани с идеята за увеличаване на парите на инвеститора. Налице е среда на неопределеност, която е носител на множество различни по своя характер рискове за ефективното управление на парите.

От тази гледна точка смело можем да отбележим, че управлението на парите е дейност, която определено по един или друг начин винаги е обвързана с вероятността за настъпване на конкретни рискове, които могат да попречат за реализирането на първоначалните намерения на инвеститора да постигне своите финансови цели относно увеличаването на количеството пари, с което разполага.

В следващите редове ще се опитаме да представим някои от по-основните рискове, които са свързани с отделните подходи за управление на парите, които са посочени по-горе. При инвестирането в реални активи рисковете зависят най-вече от характера на съответната инвестиция. Основно тези инвестиции се реализират посредством инвестиционни проекти в производствени активи, инвестиции в стоки, в т.ч. и ценни метали и камъни, както и в земеделски земи и имоти. Основните рискове при отделните форми на инвестиции в реалните активи са:

• инвестиции в производствени активи - в случая говорим за дългосрочни инвестиции, често над 10 и повече години, при които управлението на парите се сблъсква с възможни рискове, като: политически риск от изменение на стопанската система на местната икономика, макроикономически рискове, свързани с местната икономика, като: рецесия, стагнация, дефлация и дори тежка икономическа криза (депресия), микроикономически рискове на пазарно равнище, сред които по-важни са: изменението в потребителските навици спрямо крайния продукт на инвестицията, технологични рискове - тях свързваме с навлизането на нови производствени технологии и иновационни продукти, които да изместят продуктите на инвестицията в бъдещ период, както и рискове, произтичащи от конкуренцията, като: навлизане на нови пазарни участници в пазарната ниша, понижаване на цените вследствие на конкуренцията, повишаване на изискванията към качеството на продукта и т.н. По-сигурни инвестиции от подобен характер са тези в земи и имоти. При тях доходите от ренти и наеми могат да се колебаят във времето под натиска на пазарните условия, но като цяло те са по-малко чувствителни към паарните изменения.
• инвестиране в стоки, в т.ч. и ценни метали и камъни - по своя характер това е спекулативнто вложение на пари в реални активи, при които се очаква печалба основно от изменението в цената на актива за определен период от време, затова тук основните рискове са пазарните и най-вече този, свързан с възможен спад на цената на актива във времето, което ще донесе загуба за инвеститора.
• инвестиране в земи и имоти - печалбата при този вид инвестиции е съответно периодична рента и наем, които имат обикновено фиксиран характер, затова тук най-големият риск за подобен род инвестиции е тяхната доходност да бъде изпреварена от инфлацията в местната икономика, защото това означава на практика загуба на печалба и обезценяване на инвестираните средства в недвижимо имущество.

Инвестирането във финансови активи свързваме основно с покупка на ценни книжа, които, носят доходност за своите притежатели по две основни направления: първо, от лихви и сконтиране, а като второ - вследствие на спекулация, т.е. от очаквано повишение на цената на финансовия актив в рамките на определен период от време. От тази гледна точка основните рискове при управлението на парите тук свързваме с: условия, при които доходността от финансовите активи се обезценява от по-висока инфлация в местната икономика, налице е спад на борсовите цени на даден актив, което носи загуба за неговия притежател, често пъти цените на финансовите активи са обвързани с реални сектори на икономиката или цената на реални активи - промяната в тях надолу за инвеститорите носи огромен риск от загуби на фондовите пазари. 

При доходността от лихви по кредити и депозити  управлението на парите често пъти се насочва към по-сигурни доходи, като тези от депозитите в търговски банки, но и тук също има риск доходът от депозитите да не може да покрие инфлацията в местната икономика. Отдаването на кредити е също източник на доходи от лихви за инвеститорите. При дълговите кредитни инструменти и ценни книжа обаче освен предния риск, голям риск носи и равнището на платежоспособност на длъжника. Ако последният не може да изплаща своя дълг и лихвите по него - това означава загуба за кредитора.

Както се вижда от горната кратка класификация на възможните видове риск, които може да срещне управлението на парите в рамките на неговото практическо приложение в насока на тяхното увеличение, можем да кажем, че те имат изключително разнообразен характер и източници. Горната класификация не бива да се възприема като рамкова, тъй като определено може да бъде разширена с множество допълнителни видове риск. По-сериозният проблем пред управлението на риска обаче е не толкова природата на отделния риск, колкото обстоятелството, че възникването на рисковете, свързани с инвестирането на парите, в много отношения е следстве не от един, а от множество въздействащи рискови фактори. С други думи казано - реализирането на един риск винаги може да доведе като следствие до реализирането на множество други такива за инвеститора, което прави изключително сложно управлението на парите, особено в дългосрочен период, при който шансовете за възникване на конкретни видове рискове значително нараства с прогреса на времевия обхват на инвестицията.

Предвид казаното по-горе можем да обобщим, че управлението на парите, при отчитане на рисковете, свързани с избрания подход за реализация на инвестициите, е един сложен процес, който изисква прилагането на систематичен и комбиниран подход на риск мениджмънт, който да отчете особеностите на инвестицията и заплахите, които дебнат нейната икономическа ефективност в планирания времеви период на нейната фактическа реализация.

Автор: Борислав Кънчев

Дата:07.10.2017 г.